Когато ни попитаха защо бяхме дошли, не можех да се сетя за конкретна причина. Вече толкова много приятели ми разказваха за Изкуството да живееш, че възможността да посетя курса „Програма за щастие“ ми се стори като знак, който не бива да пропускам. Знаех, че колкото и голям факир да съм в справянето с ежедневното натоварване в града, все ще мога да науча нещо повече, което да ми помага в напрегнатите ситуации, които неминуемо ни връхлитат.

Вдишай …

За каквото и да бяхме дошли всъщност, трябваше да го забравим. Очакванията ни само щяха да ни пречат по пътя, който предстоеше да извървим заедно през следващите 5 дни. И наистина – очакванията са насочени към бъдещ момент, към нещо предстоящо, а ние трябваше да се научим как да бъдем тук и сега, цялостно, съзнателно. Без своето минало, без бъдеще – единствено в настоящия момент, който е неизбежен.

Задръж дъха…

Но важното е не какво исках от курса „Програма за щастие“. Той бе прекрасен повод всъщност да се запитам какво искам от живота въобще и отговорът е колкото очевиден, толкова и сложен за постигане, а именно – щастие. Каква ли е рецептата за щастие и имам ли нужните продукти? Всъщност всички ние ги имахме, там в този момент, но това, което предстоеше бе просто да си спомним.

13718545_1212452865471818_2655735194703211689_n

Издишай…

Спомних си! Щастието е спокойствието на ума, красотата на това да имаш здраво тяло, баланс на егото и цялост на Аза. Спомних си, че бях забравила да дишам в хармония с природата, в ритъма на изгрева и залеза, на приливите и отливите, под мелодията на сезоните, в едно със себе си – бързайки, разпилявайки се. Сега дишам в центъра си, изпитвайки удоволствието от всеки миг. Дишам, за да приемам нещата, такива, каквито са без съпротива, разбирайки, че противоположностите са нужни една на друга. Дишам, защото осъзнавам отговорността да бъда добра за себе си и хората наоколо. Дишам, за да нямам нужда да се оглеждам в мнението на околните, нито да ги съдя за техните грешки. Дишам, за да мога с всеки дъх да давам все повече от любовта си на теб – на когото принадлежа.

Текст: Яна Овчеларова

 

Advertisements