_dsc8570

Борба може да има само между равни. Когато се бориш с някого, ти правиш този човек равен на теб. Но в действителност няма никой, който да е наравно с теб. Ако поставяш хората над теб или под теб, няма борба. Когато хората са над теб, ти ги уважаваш. Когато са под теб, ти ги обичаш и изпитваш състрадание. Или подчинението, или състраданието могат бързо да спрат борбата. Това е нещо, което да имаш предвид, когато се умориш да се бориш. Но когато си добре отпочинал, просто се бори и се забавлявай.

Същото важи и за ума. Когато умът е заклещен в сетивата, или си мисли, че е равен със сетивата, има постоянен конфликт. Но когато умът е по-малък от сетивата, както при животните, няма конфликт. А когато умът осъзнае, че е по-голям от сетивата, отново няма конфликт. Когато умът премине отвъд сетивата, той се връща към своята истинска природа, която е невинност – не в сетивата*.

Има ли смисъл в това?

* Игра на думи: innocence – невинност; “in no sense” – не в сетивата

Навици ~ Пороци

Твоята неспособност да направиш нещо, като например да спреш някой навик, може да причини ощипване. Когато силно те заболи от нещо, тогава това ще те освободи от този навик. Ако те боли от твоите недостатъци, тогава ти си садак (духовно търсещ). Болката те изтласква извън пристрастяването.4679729074_c73f2fdcd6_b

Ако наблюдаваш своето поведение, ще забележиш, че отлагаш, когато правиш нещо добро, но бързаш, когато правиш нещо лошо. Например, ако си ядосан, искаш да го изразиш незабавно.

Знаеш ли защо? Защото добродетелите са твоята истинска природа и никога няма да те оставят, докато твоите пороци не са твоята природа и ще те оставят. Отрицателните наклонности са преходни и ще те напуснат, ако не действаш спрямо тях на момента. Разочарованието и плаченето не могат да останат дълго, особено със същата сила. Може би си притеснен, че твоите пороци ще те оставят, ако не действаш спрямо тях.

Мъдро е да отлагаш действията породени от пороците, понеже те няма да останат, а да действаш моментално, като правиш добро; в противен случай ще продължиш да отлагаш добрините за следващите няколко живота.

Advertisements