“Tasyapi nirodhe sarvanirodhannirbejaha samadhihi’’

tasya = това; api =също; nirodhe = чрез подтискане; sarva = всички; nirodhat = дължащо се на подтискане от; nirbëjaha = без семена; samadhihi = самади. 

„Нирбеджа Самади, или Самади без останали семена, е това, при което дори и чувството за някакви впечатления липсва, както липсват и самите впечатления.”

Това е още един вид Самади, при което дори и чувството за някакви впечатления липсва. То няма край. Има много различни видове и състояния на осъзнатост в Самади и всички те са описани. Пътят е дълъг. Всяка стъпка е завършена сама по себе си. Не е като да се стремиш към постигането на някаква цел след определено време. Целта е във всеки момент. Въпреки това, пътят е дълъг. Схващаш ли? Пътят е много дълъг, но целта е във всеки един момент. Целта е там, където ти си търпелив. Ти не бързаш „Оо, искам Самади днес.” Да, трябва да имаш целия този ентусиазъм, но едновременно с него и търпение. Разбираш ли? Това е интересно качество. Тези, които са много ентусиазирани, нямат никакво търпение.SONY DSC

Хора, които са търпеливи, са и много летаргични „ Добре, ще го направим, имаме цял живот пред нас.” Други са много неспокойни „Искам това моментално”.  Забелявал ли си? Навсякъде можеш да видиш това. Хората са или в едната, или в другата крайност. Виж, това е като да спиш, но не можеш да спиш бързо. Забързан сън не съществува. Ти не можеш да кажеш: „Оо, бързам. Трябва да спя бързо и да тръгвам.” Добре, опитай се да спиш бързо. Кратка десетминутна дрямка. Бързо, ускорено- невъзможно.

По подобен начин, ти не можеш да запомняш като бързаш, „Добре, нека да запомня бързо, бързо, бързо!!!” Бързината при запомнянето отлага самото запомняне. Когато искаш да запомниш нещо, колкото повече бързаш, толкова по- нервен ставаш и ти отнема повече време да запаметиш. Не е ли така? Същото е и със съня, и с медитацията.dsc_3018

Не можеш да кажеш, „Сега ще направя една бърза медитация! Нямам време!” Това не е възможно. Така че тази пътека, средната пътека, златната пътека, е там, където ти си пълен с ентусиазъм, ти бързаш, но в същото време си търпелив. Ти си търпелив, но не си летаргичен. Ти не отлагаш. Знаеш ли, често, когато хората трябва да направят нещо добро за тяхното собствено развитие, те казват: „Ако Бог е пожелал, ще го направя. Ако ми е писано, ще ми се случи.” Те го оставят на Господ, когато става въпрос за практики или  развитие. Когато трябва да направим нещо в материалния свят, те не казват: „Ако Бог е рекъл ще си построя къща или ако такава е Божията воля, ще се обвържа.” Ти не правиш така! Ти търсиш връзка, къща, работа и как да изкараш пари. За всичко това ти влагаш 100% от себе си, но ако трябва да направиш нещо за другите, ти казваш, „Ако Бог е рекъл, ще се случи.” Много хора в Индия правят това. Мисля, че е така навсякъде. Ако е писано, ще стане. Трябва да е точно обратното. Така че, търпение и динамизъм. Това е златното правило.

Advertisements