Казвам се Калина Карагьозова. От Стара Загора, на 51 години. Завършила съм инженерна физика. Преди 14 години създадох и управлявам Школа за компютърно и чуждоезиково обучение. Работата и организацията на тази дейност изисква професионализъм, изключителна всеотдайност и е съпроводена с напрежение и стресови ситуации, което се отрази на здравословното ми състояние – високо кръвно налягане (200/120), язва. Изпитвах непрекъснато напрежение, чувствах се стресирана и емоционално претоварена.

Реших, че за да работя със същото темпо, трябва да обърна внимание на здравето си. Посещавам редовно лекарски кабинети – кардиолози и невролози. Тяхното заключение е единодушно – органично здрава, но дискомфортът ми е породен от стреса и напрежението, които изпитвам по време на работа и ако продължавам така – да очаквам инфаркт или инсулт. Нерадостна перспектива! Започнах да пия лекарства, но не ми оказваха желания ефект.

Неслучайно започнах да споделям здравните си проблеми с близки и приятели – очаквах, че някой може да ми даде допълнителен съвет. Е, получих го – информираха ме за курсовете Изкуството да живееш. Реших – и това ще пробвам.

Отидох на курса Изкуството да живееш – част 1, но бях абсолютно предубедена. Знаех си, че на мен това няма да ми подейства. Започнах нервно курса. Организацията на курса беше добра, но много бавно – учителят бавно говори, дишай, след дълго време – издишай, паузи, мисли за тялото си, опознай тялото си и т.н. Ужас! Това бавно темпо ме нервираше, но продължих.

сударшан крия-изкуството да живееш

Неусетно за мен – от втория ден до края на курса – нищо не ме дразнеше, дори напротив – усещах, точно това темпо е правилното, това темпо ми харесва и че така се чувствам спокойна и уравновесена, и искам този процес да не свършва.
И дойде Сударшан крия! Бях сразена, в добрия смисъл. Никога не съм допускала, че чрез дишане, мога да изпадна в такова състояние. И така беше по време на неколкократното изпълнение на техниката Сударшан крия. Когато участвах за седми път в процеса Сударшан крия, започнах да плача без причина (от моя гледна точка), някакви невероятно силни и разтърсващи емоции, за които също нямам обяснение. И всичко това като че ли никога няма да свърши.сударшан крия-изкуството да_живееш Но край има и този край е чувство на блаженство!! Не знам дали това е точната дума за състоянието, в което изпаднах, но за мен е така. Аз изпаднах в едно невероятно спокойствие, спокойствие… и за нищо не мисля!? (На което, аз пак съм учудена, защото в целия си съзнателен живот, аз като че ли нямам миг, в който да не мисля за нещо, да анализирам, да решавам, да поемам отговорност.)
Сега се чувствам прекрасно! Не вярвам още на това, което става с моето тяло и моите емоции, но виждам, че тази техника на дишане ми въздейства невероятно. Изкючително съм благодарна на инструкторите на фондация Изкуството да живееш, които ме подкрепят и се грижат за моето обучение.
Така че, продължавам!!
И то с голямо желание!
Никой не ме задължава, никой не ме принуждава, никой не ме кара да вярвам – но аз продължавам, защото тази техника на дишане ми въздейства невероятно и се чувствам добре.
Сударшан крия трябва да се преживее. Не мога с думи да опиша усещанията и чувствата, които се пораждат от този процес на дишане. Може би никога няма да стана Йога, но ще продължавам да практикувам тези техники от Изкуството да живееш, защото ми въздействат в положителен аспект.
Аз ДИШАМ и се чувствам по-добре от преди – кръвното ми налягане се понижи, чувствам се по-силна, по-спокойна и по-уравновесена емоционално.
Хора, повярвайте, има такъв процес, който без да ви налага ограничения, и без да ви отнема много време, може да ви накара да се чувствате по-комфортно в този напрегнат живот.

16.12.2005 г.

Калина Карагьозова
гр. Стара Загора

Advertisements