valentinaЗаписах се на курса YES+ на фондация Изкуството да живееш като по това време бях студентка в Медицински Университет – София. Медицината не е лесна дисциплина, очаквах  да подобря паметта си, за да заучавам повече материал за по-кратко време, с техниките, които се говореше , че се преподават на този курс за млади хора и студенти. Казах си : в университета не ни учат как да учим, а в същото време очакват да знаем всичко, ето такъв курс ми трябва (да се науча как да съм по-концентрирана, със спокоен ум, а не да не спя по цели нощи, дни преди изпит, а вечерта преди тест да повръщам и да ми се потят дланите, да забравям едва ли не дори името си!!)

Исках да работя върху себе си, да помогна първо на себе си, преди да започна като медицински работник да помагам и да работя върху други хора.

Оказа се, че курса Изкуството да живееш не е само 5 дена, той започна с тези 5 дена и няма да свърши докато съм жива, всеки ден прилагам наученото, в университета, в работата, с приятелите , със семейството. За първи път усетих какво е да работиш в сплотен екип, за първи път усетих какво е взаимна помощ и как всички заедно допринасяхме за взаимното си развитие и успех на процесите и задачите които ни бяха задавани. За първи път усетих топлина и принадлежност към напълно непознати хора.

Преживях егото си, преживях провал, и преодолях по този начин страха от следващ такъв, преживях какво е медитативния ум! От този ден нататък не съм спирала да медитирам. Ден без медитация е като ден без вода за мен. Преживях физическата си възможност чрез йога и по-скоро разочарованието как еднo младо момиче, което си мислеше, че е във форма, а се оказа пълен бастун, но това ми даде тласък да работя над тялото си и към днешна дата мога да се похваля с гъвкавост и добра подвижност, отлично физическо и психично здраве, което поддържам с наученото от курса.

Срещнах себе си! Месеци преди курса бях изпаднала в депресия, дупка, не знаех какво искам, не можех да избера дори какъв цвят дреха искам, взимах всички възможни, беше ми някак все тая! Не можех да повярвам, че завършвам, трябва да си намеря работа, съпруг, да имам деца, и това е живота.

Търсех нещо, изпитвах празнина.

Трудно ми е с думи да обясня точно как се случи тази промяна в ума ми и съзнанието, и дори може би подсъзнателно, но след мощната дихателна техника Сударшан крия и дихателните упражнения, умът ми мислеше, действаше и реагираше различно на всичко което всъщност си беше същото в моя живот, само дето аз вече нe бях и от там и кореннaта промяна за мен и бликите около мен.Този курс, или по-правилно след него, тази празнина вече я нямаше.

Намерих смисъла на моя живот и оттам цялото ми възприятие за заобикалящата ме среда, учене, хора, цели , мечти, се промениха. Вече знаех какво искам.

Благодарна съм на всички хора от фондация Изкуството да живееш, които са допринесли за провеждането на този курс!

Валентина Атанасова, Каварна

Advertisements